Грижите за тялото и душата, за науката и демистифицираната Карма.
Някога хората са персонифицирали болестите – представяли са си ги като зли духове. С всичките им човешки особености. Нека да преразкажем една стара приказка на нова тоналност:
Имало едно време две сестри-близначки – духове на Депресията. Те се вмъкнали в две дами, които в трудности и неволи позабравили себе си, защитната им устойчивост се пропукала и позволила болестта да се случи. Сестрите Депресии били много хитри, те не нападали жертвите си със сила, а им шепнели: „Почини си още малко.“ „Не си за разходки.“ „Ще започнеш утре.“
И колкото повече едната от жените я слушала и й се подчинявала, толкова по-силна ставала Депресията. Другата дама също чувала тези внушения. Но всеки ден излизала за малко навън. Понякога за пет минути. Понякога за десет. Понякога с нежелание. Но го правела всеки ден. Първо по малко, а после все повече. И така тази сестра Депресия постепенно започнала да гладува и отслабва, а жената постепенно оздравявала. Тя разбрала, че за да се грижи за другите трябва да обръща внимание и на своето тяло и душа.
Почти всеки човек в определен етап от живота си е чувал тези внушения на „Духа на Депресията”. Афективните разстройства много често връхлитат хората в днешно време. Понякога ние – специалистите си казваме нещо мистично: „Болестта като че ли сама се пази чрез собствените си симптоми.” Например, един от големите симптоми на депресията е т.нар „астения” – усещането за слабост, което води до обездвижване, а то от своя страна увеличава депресивността. Как де се измъкнем от този „порочен кръг”? В приказката горе разказах как Депресията шепти на жертвите си, та те дълго да страдат от нея. Оказва се, че и мускулите си имат свой глас и „говорят” на мозъка, щото той да възстанови здравите си функции. Доказателства има в новото научно изследване: „Как мускулите говорят с мозъка: апелиновият протеин медиира предизвиканите от упражнения антидепресантни ефекти.”:
https://www.nature.com/articles/s41380-026-03651-y
Всъщност идеята не е нова, известно е, че физическите упражнения облекчават депресивното състояние. Новото в това изследване е, че е доказана молекулата, чрез която Природата си е намерила начин мускулите „да говорят на мозъка с антидепресивен глас“. Т. нар. „миокини“ са „ключов играч“ в това отношение и едно от важните вещества, които се изследват с цитираното проучване е т.нар. „апелин“ („apelin“). Мускулите си имат своя „антидепресивен глас“, те изпращат биологични сигнали до мозъка и един от тях е именно това открито вещество.
Сега ще разкажа за Веселин. Запознах се с него, когато никак не му беше весело. Страдаше от много тежка депресия. Той бе много свестен човек и добър професионалист в своята област. Работеше на висока мениджърска позиция в голяма международна компания. Мениджър, но когато работата на екипа му ставаше трудна, той се включваше сърцато, за да бъде не само ръководител, но и изпълнител. Възложили на отдела му нов проект и той започнал да се затруднява, да се изчерпва енергийно и изведнъж дошла болестта, депресията. Той страдаше с целия спектър от симптоми: преживяваше мъка, нищо не го радваше, чувстваше се слаб и трудно се вдигаше от леглото. Обхвана го и типичният песимизъм и тревоги: „Децата ми учат в чужбина, а когато ме уволнят за несправяне с работата ми, аз няма да мога да ги издържам.” Появиха се и характерните суицидни мисли, породени от психичната болка („psy-ache“). Започнахме да работим психотерапевтично, а приемаше и антидепресанти. Но нещата се проточиха доста, а това винаги притеснява много хората, те започват да си мислят, че депресията им ще трае вечно. Съпругата му беше много лоялна и му помагаше, тя го придружаваше до кабинета ми, защото той трудно се организираше, за да стане и дойде за сесиите ни. Първо измислихме да идват по малко заобиколни пътища – всеки път по-дълги. Движението леко го ободри и веднъж ми сподели, че някога с удоволствие е плувал. Видях в това известен шанс. Препоръчах му да си купи карта за плуване, но всеки ден, за колкото време иска. Оказа се, че му харесва и постепенно стигна до цял час плуване в басейна. Два от съществените за депресивното състояние симптома: астения – липса на енергия и анхедония – липса на удоволствие започнаха да намаляват, постепенно да изчезват, а с това се възвърна и нормалното настроение. Депресията си отиде. Нещо повече, появиха се нови хоризонти и нови поуки, които винаги дават психичните кризи. На последната ни среща Веско ми остави нещо като автограф, на един голям лист ми написа своеобразното си прозрение: “ПЪРВО ВЕСКО! Започнах да се грижа за тялото, живота и душата си.“
Прозорливият читател ще си каже: „Да, но дали мускулните усилия при плуването са помогнали на Веселин да се справи с депресията? Дали е едно просто вещество – апелин? Ами той е получавал антидепресанти, провеждал е психотерапия, имал е силна социална подкрепа от съпругата си, а и от колегите си, които са толерирали неговото отсъствие от работа.“ Разбира се, че е така. Да при тежките депресивни състояния лечението трябва да бъде комплексно. Сред методите са и стимулирането на мускулната активност. Грижата за себе си е грижа и за тялото, а и „мозъкът да чува антидепресивния глас на мускулите“. А заедно с това да слушаш и здравия глас на самия себе си. Силата на когнитивно-поведенческия подход в психотерапията е, че се разчита не само на мислите, а и на действията. Бавно, стъпка по стъпка се променят действия, мисли, мечти и навици.
Вече съм публикувал онова, което е твърде важно за мен като ключов метод в моята наука за промяната на посоката на душевното развитие на човешката личност. В случая с Веселин – от изчерпването, през депресивното състояние, до нови хоризонти в живота му, когато излезе от меланхолния тунел. Нека отново да повторим: позитивните когниции – възприятия, представи, мисли и фантазии, водят до позитивни действия, винаги свързани с мускулната активност и променящи външния и вътрешен свят. Те пък водят до позитивни навици, позитивен характер и в крайна сметка, онова което можем да наречем „ДЕМИСТИФИЦИРАНА КАРМА“.
В преддверието на кризата, или в нейния тунел, или излизайки от нея: Първо си ти, читателю! Не като нарцистичен егоизъм, а като грижа към себе си като тяло и душа, за да имаш ресурса да се грижиш за всичко наоколо.
Psyche Boutique 