За мечтите, действията, навиците и онова, което наричаме Съдба
Всъщност няма ни добро, ни зло,
но мисълта създава това.
Уилям Шекспир, Хамлет (превод Гео Милев),
второ действие, втора сцена.
Един човек пътувал дни наред с камилата си през пустинята, за да се срещне със свят човек и да получи благословия за добрите си мисли и идеи.
Когато стигнал оазиса, оставил камилата и се наредил на опашката. Когато дошъл неговият ред, разбрал, че камилата му е избягала в пустинята.
Човекът възроптал пред светеца: „Дойдох с благочестиви и положителни мисли, надявах се чрез теб Бог да ме благослови за благополучие, а камилата ми избяга.“
Светецът му отговорил: „Благославям те да имаш добри мисли и идеи, Бог да ти даде благополучие — и занапред да връзваш здраво камилата си.“
Арабски анекдот
Изминаха хубавите празници и идва ред на онова, което по-рано нарекох „Да даваме път на мечтите си“. И все пак…Едно изследване, публикувано по-долу, показва нещо отрезвяващо: едва около 4% от хората съобщават, че реално се опитват да спазват обещанията, които са си дали за новата година. В същата статия се дават и полезни практически насоки как можем да увеличим ефективността на нашите позитивни мотиватори:
Иска ми се да поговорим за един конкретен мотиватор: „позитивното мислене“.
Много е изписано по този въпрос и на времето книги и филми от рода на „Тайната“ накараха мнозина да повярват, че мисленето само̀ по себе си е достатъчно.Ще следвам моя си начин на общуване с теб, Гостенино: малко измислени истории, клиничен случаи и малко наука.
Нека започнем със смешните истории:
В един стар арабски град султанът сънувал сън — че зъбите му са изпаднали. Повикал своя съногадател. Треперейки, онзи му казал, че това означава: скоро всички негови близки ще умрат.
Съногадателят бил незабавно екзекутиран. Мнозина в града опитали да тълкуват съня на султана и един след друг изгубили главите си.
Тогава в града пристигнал Настрадин Ходжа. Като чул, че султанът обещава щедра награда за тълкуване на съня, той веднага се отправил към двореца.
Влязъл — и излязъл жив и здрав, при това със сто жълтици.
Както и останалите, Настрадин Ходжа имал съновничето и знаел значението на съня: султанът ще загуби близките си.
Само че го казал така: „О, султане, сънят ти показва, че ще надживееш всички свои близки.“
Смисълът е един и същ. Разликата е в това как е казан.
Дотук видяхме колко силно може да бъде позитивното преформулиране. Но понякога то стига… само дотук. Нека използваме силата на вица:
Срещнали се двама старци.
„Не съм добре, наборе, изпускам се по малка нужда.“
„Ходи на доктор.“
„Ходих на много – не помагат.“
„Ами, ходи на психотерапевт!“
След време се срещнали отново.
„Как си, наборе, ходи ли на психотерапия?“
„Да си жив и здрав, че ме посъветва. Ходих и добре съм вече.“
„Е, значи не се напикаваш?“
„А, напикавам си се. Но се гордея с това – мисля вече позитивно.“
Позитивното само по себе си не променя реалността. Това обаче не означава, че когнициите нямат значение. Напротив — има данни, че позитивните когнитивни процеси като представата, въображението и мисленето могат да действат като реален мотиватор. Едно ново и интересно проучване в тази посока показва именно това:
https://www.nature.com/articles/s41467-025-66396-2#Sec12
Анализирайки изображенията на мозъка чрез fMRI при 30 индивида, изследователите установяват, че както невронните, така и поведенческите реакции на участниците се променят, когато те просто живо си представят положително преживяване с даден човек.
Един от авторите отбелязва:
„Това предоставя обяснение на ниво механизъм как живото представяне на бъдещи сценарии — като разговор, социална среща или предизвикателна ситуация — може да повлияе на нашата мотивация, склонност към избягване и последващи избори.“
Според изследователите, по-доброто разбиране на този механизъм може да хвърли светлина върху произхода на редица неадаптивни психологически процеси и да ни позволи да използваме адаптивния потенциал на мислите и въображението като мотиватор. „В по-широк смисъл това е неразделна част от разбирането ни за това как създаваме моделите на нашия свят“, се посочва в статията.
Позитивното мислене работи, когато е вплетено в действията — а действията от своя страна променят мислите.
През 90-те години работих с един младеж, зависим от хероин. Това бяха тежки времена — тотална обществена криза, на чийто фон броят на хероинозависимите растеше експоненциално. Институциите бяха в шок, мнозина загинаха, други съкратиха и провалиха живота си.
Момчето беше от крайно бедно семейство. Самотната му майка — санитарка в болница — едва успяваше да ги издържа. Скоро стана ясно, че животът му е стеснен до тунел: какво да открадне, за да си купи хероин. Беше на крачка от затвора.
Тогава се разчу, че в Испания съществуват безплатни религиозни комуни за лечение на зависимости. Това беше шанс. Майката взе заем за пътя. Качихме го на автобуса надрусан — буквално „в течно състояние“.
В комуната му хареса. Пишеше писма до майка си, които четях и аз. В едно от тях пишеше: „Когато се събирахме с приятели наркомани в България, това беше в името на хероина. И хероинът беше с нас. Сега сме се събрали в името на нашето благополучие — и то е с нас.“
Остана там много години. Стигна до отговорник на местното общежитие. После се ожени за испанка и започна да следва… психология, разбира се.
След дълго време се върна и се срещнахме. Външната промяна беше поразителна — на мястото на болното, почти призрачно същество стоеше здрав, атлетичен и оптимистичен мъж.
Попитах го как е постигнал това.
— Научих се да мисля позитивно.
— Как?
— С добри действия. Всеки ден подкрепях събратята си. Всеки ден участвах в дейностите на комуната. Всеки ден учех испански. Всеки ден работех в автосервиз. Всеки ден. Добрите неща станаха мои добри навици. Сега не мога без това — да подкрепям, да уча, да работя.
Нека да дам и един терапевтичен съвет чрез въпроса: “Как да изпълним новогодишното си обещание?” Най-лесно е с пример от университетската ми практика.
Лили е бивша моя студентка. Завършила е семестриално, но ѝ предстои дипломната работа. Как да я напише – сроковете наближават и отминават, ежедневието я увлича, а дипломната работа я няма.
– Какво правиш сутрин, когато станеш от сън, Лили? – питам я.
– Подробно ли? Ами ставам, тоалет, миене…
– Не може ли без това? – прекъсвам я.
– Е, не може, това ми е навик.
– А после?
– Закусвам и пия кафе.
– Не може ли без това?
– Не, това също е навик.
– Прекрасно – казвам ѝ. – А сега, веднага след или дори по време на кафето, седни на компютъра и напиши само около една страница за дипломната си работа. Не е много. Но след всяко кафе. Всеки ден.
Един утвърден навик – кафето – нека постепенно да структурира и друг: писането. За два-три месеца работата е почти готова. А после – дипломиране, работа, дисертация, книга… или каквото пожелае.
Какво се случва с това простичко упражнение? Използва се вече установена рутина като тригер (спусък) за ново поведение. Така се премахва ненужната умора от вземането на решения. Мозъкът вече „знае“ реда: миене на зъбите – кафе – писане. Напълно автоматично.
Дали Лили ще изпълни новогодишното си обещание тази година да се дипломира? Не зная.
Мотивацията чрез емоциите, представите, въображението и мислите е нещо важно – стига да не си останем само с мотивацията.
Тази връзка е добре позната още от дълбока древност:
„Внимавай в мислите си – те ще станат твои действия.
Внимавай в действията си – те ще станат твои навици.“
А оттам нататък веригата е ясна.
„Внимавай в навиците си – те ще станат твой характер.
Внимавай в характера си – той ще стане твоя Съдба.“
Дали ти, Гостенино, ще бъдеш сред онези 4%, които наистина дават път на мечтите си
и чиито позитивни идеи се превръщат в действия, навици, характер и демистифицирана Карма?
Ти решаваш. Аз мога само да помогна – за да си помогнеш сам.
Psyche Boutique 