Psyche Boutique

Алкохолът и сляпото петно на гнева

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

Изминават новогодишните празници. А идват и други – поредица имени дни. Посрещаме ги с искрящи питиета и добро настроение. Дано!

В тази среща ще разкажа една типична история за господин, с когото работя, а после за едно оригинално и ново психологично изследване. И двете са с фокус – алкохола.

От най-древни времена се е употребявал алкохол. Той си е психоактивно вещество, въздейства на психиката. Моделът, който предложихме и описахме (в International Journal of Addiction) преди много години с колеги, касае мотивацията за употреба на психоактивните вещества. Един основен мотивационен сноп, наречен „социална мотивация”, е свързан с улесняване на общуването. Хората по-лесно се сближават, социалните дистанции намаляват, а емпатията се увеличава.  Затова и при радост, и при мъка, в човешките групи, алкохол се е употребявал и ще се употребява. Но умната, защото количеството има значение.

Както за много други феномени, така и по отношение на алкохолната употреба, можем да приложим два вида мислене:

• Дименсионално („дименсия“ – „измерение“): хората са подредени във връзка с това колко и как употребяват алкохол в една дименсия – от онези, които никак и никога не пият, до употребяващите ежедневно и по големи количества.
• Категориално: можем да определим категории по съответните възприети критерии: пълно въздържание, употреба, вредна употреба, алкохолна зависимост. Категориалното мислене подпомага медицинското под формата на диагнози.

Нека дам пример: можем да подредим хората в едно измерение по тяхната „затвореност-отвореност“ (интровертност-екстровертност), но използвайки настоящите възприети критерии специалистите могат да определят категории – диагнози, например „разстройство от аутистичния спектър“.

Да се върнем на алкохола.

Точно преди празниците извънредно приех един господин, с когото безрезултатно се борим с „БЕС-а“ (абревиатура за „Безтелесна Енергийна Същност“) на алкохолизма. Със съпругата си бяха религиозни хора. Почитаха празници, изповядваха се и причестяваха. Та преди празниците решили да си споделят как да живеят по-добре. Похвално, но не и с алкохол, при това в големи количества. Дамата скръстила ръце, според мен защитно, като проява на страха си. Господинът „разчел“ този знак като гняв и отговорил симетрично. Разгневил се и той, процесът станал неуправляем. Достигнало се до агресия и дамата си събрала багажа и отишла при родителите си. Господинът бе доста разстроен, а и със силно, основателно чувство за вина: лоша прелюдия към празниците. А и с алкохола, както посочва по-горе Шекспир, „семейният сдобрител“ е с отслабено можене. Какво по-нататък? Не зная.  Аз съм вечен оптимист и защитник на всяка жизнена система, включително и семейната (партньорската). Когато се стигне до физическо насилие и заплахи за такова, нещата стават доста сложни. Сблъсквал съм се и с убийства точно по този тип закономерност в общуването: конфликтът ескалира, гневът и агресията се увеличават експоненциално и „белята става”. За тези случаи народът казва: „По-добре ужасен край (разбирай – раздяла), отколкото  ужас до безкрай.”

Малко наука. Уникално психологично изследване хвърля светлина върху горния случай, а и милиони други на агресия при вредна употреба на алкохол. То е публикувано тук:

https://www.nature.com/articles/s41598-025-98153-2

Накратко: Проучването, изследващо ефектите на алкохола върху разпознаването на емоциите и емпатията, установява, че алкохолът нарушава разпознаването на гняв, но не и на други специфични емоции. Участниците, които са пили алкохол, също така съобщават за по-висока афективна емпатия, т.е. по-добро общуване с другите участници в проучването. С други думи – алкохолът е „социална дрога“, но създава особено „сляпо петно“ по отношение на гнева, от който може да следва и агресивно поведение.

Колко алкохол е вреден? Посочихме, че „дименсионално“ можем да „подредим“ хората по употребата им на алкохол. Категориално, по възприетите в момента критерии на Световната здравна организация (СЗО) и Международната класификация на болестите (МКБ 10) нещата стоят така:

Употребата е:

Умерена: 1 питие на ден за жени и до 2 питиета за мъж дневно. Едно стандартно питие е онова, което съдържа около 14 грама чист етанол. Това е приблизително еквивалентно на малка бира (350 мл), чаша вино (150 мл) или шот спиртни напитки (45 мл).

Тежка: повече от 8 питиета за жени на седмица и повече от 15 питиета на седмица за мъже

Екстремна: консумация на голям брой питиета за кратък период: 4-5 питиета за жени и 5-6 питиета за мъже на един път.

Категориално би могло да се провери в МКБ 10. Диагностичната рубрика „Психични и поведенчески разстройства поради употреба на алкохол“ – F 10.- Като подрубриките (например F 10.1) са: „.1 – вредна употреба“, „.2 – синдром на зависимост“ (хроничен алкохолизъм), „.3 – абстинентно състояние“, „.4 -абстинентно състояние с делир“, „.5 – психотично разстройство“(т.е. алкохолна „лудост“) и още няколко, за които на този етап не ще говорим.