Resilience: истории и психология
„Защото историите са важни.
Хората мислят,
че историите се сътворяват от човека.
Всъщност е точно обратното.“
Тери Пратчет, Вещици в чужбина
Мястото, на което си попаднал не е кабинет, не е училище, нито телевизионен екран. Това е място за Историите, които хората разказват, а декодирането им помага да живеем по-добре. Историите задават въпроси, разкъсват мълчанието, провокират мисленето и могат да ни помогнат. Своеобразен център е т.нар. resilience – устойчивостта, възстановяването или не в критичната фаза на историята.
Този блог е точно за това — за разказите, които разказваме за себе си, за историите, които изграждат нашата самоличност, нашите връзки, нашите страдания и нашето изцеление. Това е бутик, в който можеш да се откажеш от старите дрехи на предразсъдъка и да опиташ не конфекция, а нещо специално за тебе. Всяка история е специална, бутикова дреха и във всяка история има нещо типично или ако предпочиташ научния термин в психологията на К.Г. Юнг, архетипично.
Не съм тук, за да поучавам, а да бъда спътник. Ще срещнеш в моите текстове, както лични размишления, така и професионален опит. Ще срещнеш клинични случаи (анонимни, разбира се), приказки, митове и метафори. Всичко това, вплетено в езика, може да отвори пространство за мислене, за чувстване, за преобръщане.
Ако се интересуваш от психологичната наука, ще имам за теб и академична тога по мярка — с нея ще можеш да прегледаш историите през актуалните изследвания. Защото науката също черпи от историите: взима техните идеи, обработва ги с методите си и ги връща обратно — като ориентири, хипотези, възможности за помощ.
Наративната психология е онзи подход, в който се вярва, че хората не просто живеят живота си, а го сътворяват чрез разказа. И когато този разказ е пълен със срам, вина, страх или травма, той може да се превърне в задушлива стая. Но може да се проветри. Може да се отвори прозорец. Може да се пренапише и да започне промяна. Не като измама, а като освобождение. Психотерапевтичното лечение трябва да извика промяна. Без промяна то е просто посещение или безплодно оплакване.Чрез наративния подход психологията се връща на едно по-високо ниво към своето начало. Древният човек е разказвал по стените на пещерите истории за благополучен лов, за свои срещи и тревоги. За да разбереш моя замисъл, драги Гостенино, ще ти разкажа една история.
Един човек е загубил майка си твърде рано, на десет години, а социалните сътресения по-късно са го запратили от най-висшите до по-тъмните части на обществото.Дали в неговия ум той се е почувствал като в приказката за изоставените деца в мрака на гората – Хензел и Гретел. Дали е срещнал лошата магьосница, или просто отново и отново е търсел майката?
Сигурно е, че е флиртувал с късмета си, отново и отново.
Приятелите го наричат „флиртаджия“, но в страданието си той започва да флиртува и със самата Смърт. Накрая ѝ се отдава.
А тя, Смъртта, третият тип жена, няма да му изневери. Тя ще го приеме категорично, безусловно и безпрекословно.
Тъжен край — когато страданието не е довело до разказване, декодиране и промяна на собствената история. Така се създават условия за устояване в критичния момент.
От такива истории е черпил вдъхновение и Фройд, когато е написал любимото ми есе: „Мотивът при избора на ковчежета“ (Das Motiv der Kästchenwahl), в което също не става дума за клиничен случай, а за изследване на истории в литературните съдби, например Крал Лир, Тристан и много други, прочетени през погледа на несъзнаваното.
Историите не винаги имат поука. Те имат свой глас. И понякога, когато ги чуем навреме, може да пренапишем финала и да мобилизираме факторите на устойчивостта-resilience.
Тук ще говорим за зависимости, за скръб, за идентичност, за смисъл, за радост. Ще има и хумор — без него не може. Някой и друг виц не е излишен, понякога и той помага за декодирането на класическите разкази. Велики хора са теоретизирали за вица, ще говорим и за тях. Ще има и тъга — тя е част от живота. Ще има и наука, но поднесена така, че да ти е интересно.
Ако си се чел дотук, мой Гостенино, значи вече си говорим. А да започнем да говорим е началото на всяка промяна.
Чувствай се в бутик и той е за душата. Кой не би искал да намери нещо направено точно за него?
В следващия пост ще ти разкажа историята на един човек по прякор Ченгела, а ако не знаеш, какво е „ченгел” и каква е историята на този човек ще ти разкажа другия път. Ще потърсим заедно с тебе крехката връзка между неговия път и психологичното изследване, публикувано наскоро за отношението между интелект и етика.
Добре дошъл, Гостенино!
Ако искате да научите повече за мен, натиснете тук.
Psyche Boutique 
Вашият отговор на Анонимен Отказ