Добре дошъл, Гостенино! Обещах в миналата ни среща да отговоря на въпросите: „Защо е направил опит за самоубийство Ченгела (посветих на него поста „In memoriam Superhomini”)?”, а също „Има ли скрито самоубийствено поведение?” Другото ми обещание бе относно още малко осветляване на модната тема в медиите за „подстрекателството” на AI за самоубийство на хора.
Днес ти предлагам, Гостенино, да облечем бутиково облекло от началото на ХХ век, да влезем в машината на времето и с помощта на нашето въображение да отидем в един януарски ден на 1910 година във Виена. Това са последните години преди Голямата война и на самата Хабсбургската империя, в които цели нации се самоунищожават. В Европа в предвоенните години нарастват случаите на самоубийство, особено сред младите хора. Нека да погледнем в зала, където бумти старовремска печка и се носят аромати на махагон и любимите пури на д-р Фройд. Тук е събранието на Виенското психоаналитично общество. Обсъжда се въпросът как нововъзникналата наука психоанализа ще помогне в осветляването на един толкова стар и приемащ епидемични размери в Европа феномен – самоубийството.
Това общество все още наброява шепа хора, от протокола се вижда, че гости няма. Основен доклад изнася Алфред Адлер, който бива протежиран от Фройд, но въпреки това само след година-две (1911 г.) той ще измени на неговата теория, на пансексуализма. По-късно това се случва и с Карл Густав Юнг (1914 г.) и той ще бъде изключен от младото фройдистко движение.
Самият Фройд прави скромно изказване. Все пак новата наука вече демонстрира своята мощ за разгадаване на самоубийството, като акцентира върху теорията за либидото: 1. Вина за смъртта, пожелана за другите, по-специално родителите, 2. Идентификация със суициден родител, 3. Загуба на либидно задоволяване и по-точно отказ от възприемане на загубата от либидно задоволяване, 4. Акт на реванш, конкретно, заради загубата на либидно задоволяване, 5. Бягство от унижение, 6. Общуване, по-късно наречено „вик за помощ”, 7. Интимна връзка между смъртта и сексуалността. По-късно идеите на Фройд се оформят в две емблематични за психоанализата творби: „Траур и меланхолия” (превеждана на български като „Тъга и меланхолия”) от 1917 г., (забележи годината, моля, Гостенино, ще ни потрябва след малко) и „Отвъд принципа на удоволствието” от 1920 г. В първата цитирана творба на Фройд се правят важни за теорията на суицидното поведение предположения: “Ние виждаме как една част от егото застава начело срещу другата” и по-нататък садистично я унищожава: “Това е онзи садизъм, който решава загадката за тенденцията към суицид, която прави меланхолията така интересна и толкова опасна.” Във втората творба, с която те запознах („Отвъд принципа на удоволствието”) Фройд вече има ясно изразена теоретическа позиция за нагона към смъртта.
Ние с теб, скъпи Гостенино, присъстваме във фантазията си на това заседание. Вероятно е присъствал незримо и един много млад човек, може би по това време все още ученик в Топика, САЩ – Карл Менингер (Karl Augustus Menninger, род. 1893 г. – поч. 1990 г.). Според някои автори той е присъствал физически на това събиране (напр. Брониш), но в протоколите от това заседание е записано: keine Gäste – (няма гости). Той се посвещава на психоанализата и през 1938 година (забележи и тази година, мой Гостенино) в навечерието на Втората световна война пише книгата „Човек срещу себе си”. Това е една важна книга, според мен, актуална и сега – за Човека и Света.
Менингер се отнася скептично към търсенето на мотиви за самоубийството извън личността като подтиквана от средата (например в нашето съвремие от AI, за което стана дума в предната ни среща). Именно в това си произведение Менингер обособява четири типа самоубийство: Хронично – чрез рисково поведение, злоупотреби с токсични вещества (алкохол, цигари, наркотици), лишаване от храна (както е при хранителните разстройства) и др.; Фокално – самоувреждане на части от тялото, например при религиозно мъченичество, самонаранявания; Органно увреждане на вътрешните органи от болести, по същество, психосоматичната зависимост; Актуално – чрез осъзнати самоубийствени намерения – това, което наричаме в тесен смисъл самоубийство. Да, рисковото поведение е своеобразна форма на самоубийствен живот – латентно и хронично.
Нека да не сменяме европейските дрехи от началото на ХХ век, драги Гостенино. Да се пренесем, къде? Ами в България, в град Стара Загора. Там, моля, забележи, мой Гостенино, през 1911 г. отново във връзка със зачестилите самоубийства в Европа и в частност, България, Старозагорският митрополит Методий Кусев (род. 1838 г. – поч. 1922 г.) пише книгата: „Самоубийството. Неговите дълбоки истински причини.” Той прави анализ от християнска гледна точка на множеството случаи на самоубийства в България от началото на ХХ век. Факт е, че тази книга е написана няколко години преди работата на Фройд „Траур и меланхолия” и далеч преди Менингер да подчертае първостепенната важност за суицида на интрапсихичния конфликт пред външните събития.
Не мога да не споделя и лична история. Нали това място е за истории и наука. Имах вече десетина години стаж като психолог и научни публикации на суицидологична тема. При едно почистване отворихме старинна ракла на бабата на жена ми Мария, от изявен старозагорски род (тя, също на име Мария, е била първата учителка на поета Павел Матев в село Оризово). Та в тази ракла сред старинни дрехи и черги, с дъх на нафталин, намерих тази книга. Тя е собственоръчно посветена на някой родственик на онази Мария. Така започна моята среща с митрополит Методий Кусев. Някак си се намерихме, като че той не искаше този труд да бъде забравен. Тогава се запознах и с негов пра-племенник – д-р Тодор Кусев, бивш началник на болничното отделение по акушеро-гинекологични болести.
Митрополит Методий счита, че истинската причина за самоубийството е „раздвоението на личността” и агресията срещу себе си. „В акта на самоубийството се проявява едно озверяване против самого себе си, враждебно нападение на най-жестоко отмъщение за себе си против себе си.” пише Методий Кусев.
Този велик българин се помни в Стара Загора. Паркът „Аязмото” носи неговото име, приносът му в българските борби е оценен. Малко хора знаят и то не е отразено в статията за него в Уикипедия, че един български свещеник е изпреварил велики изследователи в областта на психологията. Няма да бъда отегчителен, драги Гостенино, можеш да намериш много за Методий Кусев в сайтове и музеи, но да помним и за научните достижения в младата ни европейска държава.
Опитах се да отговоря и на въпроса „Каква е причината за суицидния опит на Ченгела?” Ами, истинската причина е, че една част от неговата душа „враждебно нападна друга” и осъзнато или не, в последна сметка, доведе до неговата гибел. „Опознай себе си” – съветват учените от древността до днешни дни. Там, където е несъзнаваното, нека да се интегрира съзнанието, съветват отците на психоанализата. Не „новите богове” (вж. книгата и филма „Американски богове“ на Нийл Геймън) – бог Медия, бог Интернет, бог AI са виновни за човешкото самоунищожение. Човекът се изправя срещу себе си.
Античният мит ни разказва за Прометей, който е дал огъня на Човек. Дръзновеният Прометей си има своеобразна „Сянка” по терминологията на К. Г. Юнг. Това е част от несъзнаваната психика, съдържаща недостатъци, слабости и инстинкти. „Всеки носи сянка“, пише Юнг „и колкото по-малко тя се въплъщава в съзнателния живот, толкова по-тъмна и плътна е.“ Огънят ни топли, приготвяме на него храната си и още полезни неща. Също и ковем оръжията за убийства, изпепеляваме градове, опожаряваме природата. Не огънят, атомната енергия, интернет, АI, а човешкият вътрешен конфликт ни изправя във война срещу себе си.
Psyche Boutique 