Psyche Boutique

При предишната ни среща споменах за Сянката на Прометей. Сянката е онова, което групата, обществото, моралът приемат като „лошо”. Прометей дава огъня и учи хората, за тях той е благодетел, за боговете е предател, а за себе си – мъченик. За околните предизвиква съчувствие.

Мотивът на Прометей е ясно посочен в трагедията на Есхил: той помага от любов и съчувствие към смъртните хора. Но не може ли да допуснем друг, по-неприемлив морално мотив: Прометей таи гняв и злоба към Зевс и правейки чрез огъня човеците силни, ще дойде Залезът на боговете и Епохата на хората, а големият му враг – Зевс, ще бъде съборен от трона на света.  Има и още нещо. Освен светлина и топлина огънят носи и унищожение: хората могат да опожаряват къщите на себеподобните си, да рушат природата, да коват убийствени оръжия. Може би древният Прометей и съвременният Опенхаймер („Американският Прометей“ е книгата, по която е съвременният филм за ядрения физик) са движени от същата тъмна мотивация – архетипа на Сянката, така както я описва Карл Густав Юнг. Най-кратко казано: това е онова в нас, което стои скрито зад маската на социално желаната личност.

В нашето въображение надзърнахме в предвоенна Виена. В младото психоаналитично движение се зараждат противоречия между създателите на големи идеи, оспорващи пансексуализма на Фройд. Адлер и Юнг тръгват по собствени пътища. Всички те – и „бащата” Фройд, и непослушните му синове обръщат внимание на онова, което културата не допуска – на потиснатите от обществото човешки влечения.

Фройд още в ранните си текстове пише за подтиснатите мотиви – символични прояви на „тъмна воля“. В статията „Културният сексуален морал и модерната невротичност“ от 1908 г. (Die «kulturelle» Sexualmoral und die moderne Nervosität) той свързва честите неврози с ограниченията, които културата и моралът налагат върху сексуалното желание. След Първата световна война той обръща внимание на базисните човешки импулси към насилие и разрушение.

„Непослушният ученик“, както сам се идентифицира, Карл Густав Юнг посвещава много интелектуални усилия на онова, което нарича архетип на Сянката. Не е толкова  сложно за разбиране: още малкото дете различава „добро“ и „лошо“, учи се на правила. Онова обаче, което възпитанието отхвърля, не изчезва. То остава в ума и постепенно започва свой автономен живот. Неосъзната, но понякога силно енергийно наситена, тази специфична психична същност – Сянката набира скорост: хората извършват необясними и неразумни постъпки, изпадат в депресия, вкарват се в неприятности, в които сами не могат да разчетат собствената си роля.

Зло ли е сянката?

Тя е част от душата, без която не може. Ако Сянката изчезне, няма ли да изчезне и душата?  Тя е  най-често неосъзнат елемент от психиката ни и не е просто синоним на злото, въпреки че може да съдържа елементи, които самият Аз или околните считат за зло. Но, размишлявайки върху Сянката, Юнг пише: „И ако досега битуваше убеждението, че Сянката на човек е източник на зло, сега, при внимателно разглеждане, може да се каже, че Сянката на неосъзнатия човек не се състои само от нравствено порицаваните наклонности, но могат в нея да се намерят и положителни качества, такива като нормални инстинкти, адекватни реакции, реалистични прозрения, творчески пориви и т.н.”

Точно затова идват и историите – едната поетична от Оскар Уайлд и една-две от моята практика.

Ето една и от моите истински  истории: Бранко бе млад човек, все още живеещ с родителите си. Дойдоха, по-скоро го доведоха, за консултация, защото употребявал големи количества алкохол. Всъщност той бе участвал с група млади хомофоби в сбиване пред бар, където се събират хора с нетрадиционна сексуална ориентация. Все пак той не бе съден за този побой, понеже е бил твърде пиян и според свидетели не е участвал в боя. А и никак не беше по боевете. Бащата,  с не толкова традиционното име Воин, всъщност си бе с името – служещ армейски офицер, а майката бе учителка. В първия ни разговор единодушно семейството осъждаше хората с нетрадиционна сексуална ориентация. Целта, която си бяха поставили, бе въздържанието на Бранко от алкохола. Използвах хипохондричната му нагласа – чернодробните показатели бяха тройно завишени – и той остана трезвен до края на сесиите ни. Младежът  бе артистичен, маниерен, леко пълничък и работеше за кратко, и на различни места. Името Бранко никак не бе поличба за военна служба (бран е стара славянска дума „бран“ – „война“, „битка“). Той искаше да се занимава с компютри, но не му стигаше трезвост, търпение и постоянство, за да го научи. След няколко месеца Бранко поиска нова консултация с мене, спешна за него. Бе сънувал, както каза, ужасен сън: „Намирам се в турска баня. Някакъв турчин се съвкупява с мен и на мене ми е приятно.” Попита ме: „Четох „Тълкуване на сънищата” на Фройд. Вярно ли е, че сънуваме несбъднатите си желания?  Би било ужасно.” Всъщност Бранко се бе срещнал в съня си с част от своята Сянка. Тази среща винаги е драматична и болезнена, но и лечебна, както стана в последствие с Бранко.  Той се спаси от сценария на „боец“, подготвен от семейството и средата. Тръгна по собствен път, по-спокоен и истински.

В повечето случаи хората си живеят с неосъзнатата енергия на сянката и понякога околните са шокирани от това, как добри хора извършват лоши постъпки. Ето и третата история, но не мога да се въздържа и ще започна с цитат от Краля на хоръра :

Консултирах Жорко, останал без любимия си дядо Георги, починал наскоро от странна неврологична болест. Момчето започваше да има същите оплаквания като него. Дали пък нещо не си внушаваше? После косата му започна да пада. Изследванията показаха отравяне със специфично технологично вещество. При ексхумация на дядото  се откри същото вещество, в огромна концентрация. Постепенно следствените органи си свършиха работата. Майката бе гордост за семейството: умна, образована, красива, филолог и юрист, религиозна. Превеждала „Сивият кон“ на Агата Кристи. Точно оттам взела идеята за „трудно доказуемата“ отрова, която добавила към мед и орехи, за да „подсилва“ баща си. Защото дядо Георги си бе хванал млада любовница и семейното богатство бе тръгнало в тази нова посока. Алчността – зловеща, непремерена, хитра, бе довела майката до отцеубийство. А случаят с детето й, тайно похапвало от дядовата подсилваща смес, можеше да я направи и детеубийца.

Да си припомним смъртните грехове, поне от филма „Седем“ (с Брат Пит и Морган Фрийман от 1995 г.), ако не искаме да влезем в религиозни размишления: лакомия, алчност, мързел, завист, гняв, гордост, похотливост. Кой от нас ги няма?

Кой не е емоционално зависим, подозрителен, склонен да манипулира? Но колко от нас са готови да погледнат честно Сянката си? Това изисква кураж. Но без този поглед животът на човека е светлина отпред, но зад него се простира дълга, тъмна сянка, която рано или късно го настига.

Някой път ще поговорим и за това.