Раздялата и менталните вируси
Прибирам се веднъж от кабинета си към къщи като изпращам последния си клиент. Следва сладка почивка за мен. Но на стълбите ме чака Георги – разстроен човек, с когото съм работил преди месеци. Моли да го приема извънредно. Ами добре, малко нарушавам принципите, но теорията ми казва, че принципите трябва да са гъвкави, а не ригидни и консервативни. Сядаме, моли ме да запали цигара, отново нарушаваме правилата: „Знаеш от предишните ни срещи, че имах упреци от жена ми Доли, че не помагам вкъщи и за децата. Сега тя ми каза да се изнеса от вкъщи. Не ми се вярваше, че е сериозно, но вчера ми се обади адвокатът й. Подала е заявление за развод. Дори не ме уведоми тя, лично. Не само това, аз намирах напоследък поведението й в социалните мрежи за особено предизвикателно, следя я непрекъснато в тях. На снимките изглежда толкова щастлива, започнала е да ходи на фитнес, на танци, на йога… А днес, току що ми каза, че снощи е била на бар, попийнала там и после правила секс с човек, с когото отскоро излиза. Това е за мен ужасно! Къде сбърках? Ще се боря за брака си!” Постепенно, с обилието от думи Георги се успокоява. Разбираме се за по-структурирана и активна работа. Предлагам да потърсят с Доли семеен терапевт. Георги гледа безпомощно: „Сам се сетих и й го предложих, но тя категорично отказа. Иска развод.” Размишлявам на ум: „Посветих живота си, за да поддържам живи жизнените системи: хора, семейства, общности. Но дали тази е жизнена и има ли потенциал?” В следващите седмици преминахме с Георги по пътя на раздялата и развода. Трудно му бе, но постепенно нещата за него и за двойката се успокоиха. Регламентираха отношенията помежду им да бъдат максимално спокойни и грижите за децата им да бъдат добре поделени и оптимално равнопоставени. Георги продължи по пътищата на Съдбата си, вече спокойно и уверено.
В предишната ни среща разказах за психологични изследвания, които показват, че обидата представлява „шамар в лицето” и може да остави трайни следи в човешката психика. Дали ще простим обидата, която ни е нанесена от близък човек? Прошката зависи поне от два фактора: 1. Колко силно сме усетили щетата и 2. Какъв душевен ресурс да простим притежаваме. Нека да използваме известно сравнение, което разбира се, опростява сложния въпрос за прошката. Петър е взел от Васил заем, но няма да може да го върне. Ще опрости ли Васил заема? Зависи: колко голяма е сумата и дали паричният му ресурс позволява да опрости връщането на парите. Понякога обидата е наранила твърде силно, понякога просто нямаме душевния ресурс да простим. И си мисля колко много раздели са резултат от непростени обиди. Та в днешната среща ще говорим за раздялата. Не само като следствие на обида, а изобщо като път.
Хората се обичат и започват да живеят заедно. В днешно време е най-често така, защото все повече в миналото са останали уговорените бракове или такива „по сметка” (е, не че ги няма никак). Добре, защо тогава нещо се случва, хората се разделят и дори стават врагове? Това виждаме като съдебни експерти при бракоразводните и за попечителство върху децата дела. Не искам да обиждам читателите си с прост отговор. Няма такъв.
В историческото приятелство между нобеловия лауреат по физика Волфганг Паули и Карл Густав Юнг двамата стигат до извода, че редица проблеми и закони на физиката касаят и човешката психика. Техните отношения и духовното развитие на самия Паули са твърде интересни, но са тема на друг наш разговор. Вж. например:
Pauli, Wolfgang; Jung, C. G. (1955). The Interpretation of Nature and the Psyche. Ishi Press. ISBN 978-4-87187-713-8.
Pauli, Wolfgang; Jung, C. G. (2001). C. A. Meier (ed.). Atom and Archetype, The Pauli/Jung Letters, 1932–1958. Princeton, NJ.
Да споменем известен „изоморфизъм” между Втория закон на термодинамиката и човешките системи. Ако една затворена система не получава външна енергия, то тя започва да регресира и съответно се разпада. С други думи, ако няма труд, за да живеят двама човека по-добре, то техните отношения регресират и в последствие се разпадат. „Само любов не стига” е заглавието на книгата на Аарън Бек и в нея той твърди същото: хората се срещат и са заедно, най-често, защото се обичат. Но ако не работят непрекъснато за това, отношенията им да се усъвършенстват, да се„ъпдейтват”, то те регресират и на един етап се разделят, дори стават врагове.
„Кой е виновен?” – следва най-често въпросът. Тогава е най-добре отново да се обърнем към универсалните закони на системите – физични, химични, биологични, психологични, социални. Системата от два елемента съдържа всъщност три. Това са единият елемент, другият и ОТНОШЕНИЯТА между тях. С други думи, понякога НИКОЙ не е виновен, просто отношенията са загубили своя потенциал и никой не се е постарал да енергетизира системата. Просто казано, започват да преобладават хаотични и центробежни процеси.
И какво после? Следва преработката на загубата. Така, както е при трите фундаментални феномена на Вселената: енергия, време и пространство. Винаги при раздялата хората чувстват загуба: по-слабо или по-силно, за кратко или за дълго, запазвайки по-къса или по-дълга дистанция след раздялата. Колкото и токсична да е била връзката. Преработката на загубата си има свои, най-често закономерни етапи. Добре известни са, описани са от авторите: 1. Отричане (своеобразна защита на Его-то:„…не е раздяла, това е ситуативно, ще се съберем отново…”); 2. Гняв („Защо все на мен се случват такива…!”); 3. Пазарене („…не можем ли да опитаме отново…?”); 4. Меланхолия („…тъжно ми е, че стана така, липсва ми…!”); Приемане („Животът продължава…по-добре ужасен край, отколкото ужас до безкрай!“). Всички сме преживявали раздяла. Не е приятно, но се случва. Възможно е да не се премине през тези етапи, те да са смесени, объркани, да се преминат по няколко пъти и какво ли още не. Кризите, както и болестите не четат учебници, те си протичат специфично за всеки. Периодизацията е начин да изучим характерните закономерности.
Колко ефективно ще протече този процес до етапа на приемане. Зависи от много фактори.
Лайф-Коучовете („Треньорите за живота”) може би ще дадат идеи за промени във „външния свят”: променете диетата, ходете на: фитнес, на танци, на йога, намерете заместител – нали „Клин клина избива” и т.н. Но има и „вътрешен свят”. И в него трябва да се справяме с много мисли и преживявания, които често са си ментални вируси.
Познати ли са ви тези мисли? На мен са ми много познати. И към тези вътрешни преживявания – когниции и емоции, своеобразни „бъгове”, трябва да се отнесем сериозно и с респект. Това са ментални вируси и приемайки ги некритично можем да подложим психиката си на боледуване, къде в широк, къде и в тесен смисъл на думата „болест“. Ако не можем сами да се справим, да потърсим помощ.
Наистина темата за раздялата е безкрайна. Може би ще си позволя да умувам за раздялата на това мое място и друг път. Много аспекти се вплитат по пътя след нея. Идеята на това място бе да свързваме човешките случки с най-нови изследвания в областта на научната психология. Ето едно от тях:
https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0747563225003164
Фактите показват, че колкото повече следим „Бившия/Бившата” в социалните мрежи, толкова по-трудна ще е преработката на загубата. Защото „следенето“ изостря изброените по-горе тежки емоции, мисли, нагласи и преживявания, които най-често са ментални вируси.
Преди години гледах един хубав германо-австрийски филм: „The Tobacconist” („Der Trafrkant”,„Продавачът на вестници”), по книгата на Роберт Зееталер: „Продавачът на вестници и цигари“ ( изд. Колибри, 2019). В книгата и филма се разказваше за млад мъж от Виена, който работи в лавка за продаване на вестници и цигари. Негов редовен клиент е самият Зигмунд Фройд – страстен любител на пури. На въпроса как да се справи с младежките си терзания и страсти, Фройд му отговаря просто: „Намери си момиче и си води дневник на сънищата.”
Самоанализът на сънищата си е трудно нещо, но защо пък да не опитате обикновен дневник за изброените по-горе мисли и терзания? Въведете си една тетрадка и в нея записвайте тези вярвания, мисли – менталните вируси, които психичният ви имунитет да опознава и да се справя (нека да си спомним, че има връзка, изоморфизъм, подобие между законите на природата – в случая между организма и психиката). Опитайте да записвате онова, което ви хрумва, от къде ли идват тези мисли, защо считам, че съм…вижте списъка по-горе. Самотата също си има значение. Карл Юнг е казал: „Самотата не идва от това, че няма хора около теб, а от това, че не можеш да съобщиш нещата, които ти се струват важни.“ След раздяла спомените от миналото понякога са тежки, но това е част от човешката памет и то остава.
И в други наши срещи съм споменавал: в света има Страдание, няма как. Но има и СъСтрадание, основа на всички духовни и религиозни теории и практики. Време е и за Само-Съ-Страдание. Само-прошката също може да е елемент в самоанализа на своеобразния дневник и да доведе до критичност и справяне с менталните вируси. Ако е труден този самоанализ, а той си е труден, потърсете помощ. Психологическата работа помага.
Psyche Boutique 
Моля, коментирайте.