„Ченгел – прът с куки в двата края като буква „S“.
От български тълковен речник
„∫ е символът за интеграл.“
От уикипедия
Учили са ни, мой любезен Гостенино, че разумът и интелектът са епифеномени, странични инструменти, възникващи в хода на еволюцията, които помагат за оцеляването на човека. Какво е свръхинтелектът, ако не може да бъде добър инструмент за притежателя си. Луис Търман, преподавател по психология в Станфордския университет след Първата световна война се занимава с измерването на интелигентността. Създава тест, с който през следващите години ще се изследват милиони хора, т. нар. „Станфорд-Бине“. Търман се опитва да отглежда свръх-хора, но самият той счита, че „Няма нищо по-важно за един човек от коефициента му на интелигентност. С изключение може би на неговия морал“. Затова, мой Гостенино, ще ти разкажа, както обещах миналия път, историята на Ченгела.
Запознах се с него в клиниката по токсикология. По правилата на медицината при толкова много изпити лекарства не трябваше да е жив. Бе проверил смъртоносната доза в учебника по токсикология на майка си, лекарка. Първото, което запомних бе, че е много висок – краката му стърчаха от стандартното легло. На въпроса ми как да го наричам, той отговори „Ченгела“. Реших, че прякорът му идва от височината. Имахме общи приятели и те ни убедиха, мен и него, да го консултирам след лечението в болницата.

Първата ни среща в кабинета ми бе странна. Първо, дойде с двулитрова бутилка с бира. Второ, извади лазер, голям колкото бутилката и с него си запали цигарата, като остана и изгоряло петно върху стената. Казах му, че и двете неща са срещу правилата на психологичната работа. На емблематичния въпрос, какво мога да направя за него, отговори, че няма никакви очаквания, той добре разбира всичко понеже е математик, асистент в университета. После издекламира: „Физиката е приложна математика, химията е приложна физика, биологията, респективно медицината са приложна химия. Няма нищо друго.“ Опитах да говоря за самоубийството от морална и религиозна гледна точка. Пресече ме с думите, че не вярва в тези неща: „Нали вашият Фройд казва, че религията е илюзия, а моралът – невроза.“ Нямаше никакъв смисъл от философски спор.

На следващата сесия нещата се повториха с малки „орнаменти“. Първо извади от джоба си един жив и силно смърдящ плъх. Това животно вонеше много, но според Ченгела е противоестествено да се кастрира, а вкъщи имал още два. Започна да ме разпитва за методи за убийство, знаеше твърде много за всякакви отрови и начини, „изпита ме“ подробно за антидотите. Останах с впечатление, че е озлобен към света. Интересен ми бе прякора му „Ченгела“, наистина той бе много висок и логика в такъв прякор имаше. Ухили се скромно: „Не е затова. В осми клас на математическата гимназия обичах да си решавам интеграли в една тетрадчица и като видя символите на интеграла един съученик ме попита какви са тези ченгели. Оттам тръгна прякорът.“ Ченгела имаше коефициент на интелигентност (IQ) над 150.
По „взаимно съгласие“ не се видяхме повече. Всъщност, аз го видях отново – в реанимацията на болницата. Пътят към собствената смърт не е единствено самоубийството (някой път ще ти разкажа, Гостенино, за тезата на Карл Менингер). Ченгела живееше извън всякакви правила, може да се каже „латентно самоубийски“. Имаше хронично автоимунно заболяване, което лекуваше сам, да се самолекува бе естествено за него. Беше се „изхитрил“ да се сдобие и кой знае откъде, с особено агресивна, екзотична бактерия. Влязох в реанимационния бокс със специално облекло, той бе интубиран, съответно релаксиран. Дали ме видя? Учили са ни, че не може, въпреки че понякога и болни в кома са твърдели след като са се събудили, че са ме „видели“ тогава… Е, болестта накрая го уби. Когато ми се обадиха с лошата новина, си казах: „Светъл ти път, Ченгел!“ После помислих, че той не вярваше в „Светъл път“. Като интелект бе Свръхчовек, като емоционалност – около десетгодишно дете. Много интелигентност прилича на принципа: „Повече от същото“, което рядко помага. Ченгела обичаше, например своите плъхове, някои хора, математиката, а и него го обичаха. Та си казах: „Липсваш на Света, Ченгел.“
Преди няколко седмици прочетох за едно интересно психологично изследване. Според колегите, които са го извършили от Университета в Единбург, изследваните лица са достатъчно много, над 800 и касаят британската популация. То е със сложен дизайн. Ако искаш да получиш от моя бутик академична тога по мярка, мой гостенино, можеш да го намериш на следния линк:
https://www.pure.ed.ac.uk/ws/portalfiles/portal/515059798/ZakharinBatesI2025HigherCognitive.pdf
Ако ли не ти се чете подробно, мой Гостенино, резултатите от изследването показват, че високият интелект е свързан с по-малка подкрепа и по шестте заложени морални основи. Интересно е, че хората с висок вербален интелект са по-малко склонни да подкрепят принципа за чистота, който съчетава идеи за телесна цялост и психологически граници. Според авторите, хората с по-развит интелект по-често поставят под въпрос и критично оценяват моралните ценности, а също така могат да ги преосмислят. Ако моралната интуиция често зависи от бърза емоционална реакция, разграничаваща „правилно“ от „грешно“, то аналитичното мислене се характеризира с обмислено, емоционално неутрално разсъждение.
За какво ще ти разкажа следващия път. Обичам фантастиката във всичките й видове. То пък кое ли произведение на изкуството не е фантастика? Но все по-любима тема е срещата с високо развити извънземни. Дали техните морални ценности, бидейки високо интелигентни извънземни, ще са съвместими с нашите. Или за тях ние ще сме дървеници, както пише съвременният китайски писател Лиу Цъсин.

Дали вече не общуваме с особен разум – AI? И отново ще размишляваме освен за човешките истории и за психологични изследвания относно общуването ни с IA. Вече има няколко случая на оплаквания от родители, че детето им се е самоубило или с него е било злоупотребено с участието на AI чатботовете. Какво се случва с нас и „Новото момче на улицата“, па макар и създадено от човека?
Моля, коментирайте.